Read More

Инж. Веселин Тодоров: Малките централи ще намалят цените на тока

Коментар на инж. Веселин Тодоров във връзка с проверката в КЕВР

ДАНС и МВР направиха изненадваща проверка в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на 23 септември. Предполага се, че става на въпрос за проверка на цените на тока за бизнеса, тъй като през последните месеци те се увеличиха драстично.

Експертите от бранша отдавна алармираме за възможността от драстично увеличение на цените на тока. Данъцитеи таксите, които ТЕЦ плащат за въглеродните емисии са високи, заради което се увеличава и крайната цена на тока. От друга страна енергийните мощности, произведени от АЕЦ се продават в чужбина поради по-високата цена и по-голямата печалба. България е малка държава и няма механизъм, с който да повлияе на европейския пазар и да гарантира цените на тока, от които както виждаме страда бизнесът и крайните потребители“, коментира инж. Веселин Тодоров.

България бави трета година транспонирането на европейската директива 2018/2001 за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, с цел до 2030 г. да се достигне дял от 32% от общото потребление. В частта за фотоволтаиците тя налага облекчения в административните процедури за потребителите на слънчева енергия за собствени нужди. Нещо повече, поредна скорошна промяна в директивата залага цел от 40%, а соларните централи до 10.8 киловата да минат само на уведомителен режим. Забавянето на транспонирането за европейската директива забавя енергийната трансформация и независимост на бизнеса и крайния потребител в България.

Енергийната трансформация значително увеличава темповете си на развитие в цяла Европа през последните години. Отделни хора, общности, малки бизнеси, градове и местни власти вече са тръгнали в посоката на енергийната промяна. Те повишават производството на собствена възобновяема енергия и така ускоряват преминаването към децентрализирана система. Целта е да се появят много на брой малки фотоволтаични централи за собствени нужди или за продажба в мрежата, като по този начин се постигне енергийна независимост и се намали цената на тока. България също трябва да тръгне по този път“, коментира инж. Веселин Тодоров.

Според инж. Тодоров трябва да разчитаме малките централи да заместят големи енергийни ресурси. Европейската тенденция показва, че децентрализацията на енергийната инфраструктура е добър механизъм за компенсиране на големите мощности. Изграждането на малки централи за бизнеса, за продажба и за собствени нужди ще компенсира високата цена на тока, но за тази цел са необходими законови промени. Липсата на стратегия за енергиен преход също допринася индиректно за по-висока цена на тока. Към момента в България все още работят въглищни централи, но предвид високите такси се очаква съвсем скоро те да спрат да функционират. Това също повдига още въпроси за това колко ще се задълбочи енергийната криза у нас.

За възможните опасности от рязко увеличение на цените на тока и зараждаща се енергийна криза, инж. Веселин Тодоров предупреди представители на медии, браншови организации и всички институции в България чрез отворено писмо през юни тази година, а повод за това беше решението на КЕВР, което определи преференциалните цени за изкупуване на зелена енергия, произведена от малки централи.

Като се вземат предвид Зелената сделка, Парижкото споразумение, Планът за възстановяване и устойчивост от COVID и в момент, когато българската икономика трябва да извърви пътя към повишаване на ефективното ползване на ресурсите чрез преминаване към чиста, кръгова икономика, предлагането и налагането на преференциална цена за изкупуване на зелена енергия от 160.11лв./МWh за централи от 5 до 30kWp е е изключително нерелевантно решение, което според експертите в областта говори за подценяване на важността на ВЕИ и нежалание за постигането на поетите ангажименти към ЕС. Резултатите от това решение на КЕВР вече са видими – българският бизнес не е енергийно независим и изпитва затруднение да осъществява дейността си не само заради кризата предизвикана от COVID-19, а и заради рязко повишените цени на тока“, коментира инж. Тодоров.

Експертът допълва още, че е необходимо формулиране на ясната стратегия, както и промени в законите и наредбите, които да дадат приоритет на малки ВЕИ проекти, тъй като именно те ще помогнат на България да излезе от зараждащата се енергийна криза.

Повече за инж. Веселин Тодоров

Инж. Веселин Тодоров е основател на компанията „ВВТ Инженеринг“ и активен член на Българска соларна асоциация, Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Клуб на отбранителната индустрия. Той е специалист с дългогодишен опит в областта на енергетиката и възобновяемите източници на енергия с десетки успешно реализирани проекти.

„ВВТ Инженеринг“ има за цел да предлага иновативни стандартни и нестандартни технологични решения. Стремежът на фирмата е да задоволи технологичните нужди на своите клиенти, прилагайки модерни, качествени и финансово достъпни услуги в сферата на възобновяемите източници на енергия, мълниезащитата, индустриалното осветление и електроинженерството.

Read More

Експерти обсъждат създаване на браншова организация за регулация на инсталатори на соларни централи

Предвид големия интерес към възобновяемите източници на енергия, експерти от бизнеса алармират за сериозен проблем с липсата на регулации на фирми, които инсталират соларни централи. В България към момента няма ясен закон, наредба и условия, на които те да отговарят.

„Заради големия финансов поток в бранша, който се очаква тепърва да бъде увеличен, се появиха много фирми, които нямат опит, нямат технически познания, нямат необходимия състав, който може да осигури безопасното и адекватното монтиране и инсталиране на въпросните системи и централи. Това ще доведе в близките години до неприятни, надявам се нефатални ситуации, коментира инж. Веселин Тодоров – експерт с дългогодишен опит в бранша.

Според инж. Веселин Тодоров и представители на други компании от бранша, трябва да се намери начин да бъде гарантирано качественото изпълнение на проектите. Според тях това би могло да се случи чрез спазване на наредби и правила, и членуване в организации, със защитен капацитет и квалификация, което да гарантира, че това, което е монтирано от изпълнителите, е направено по стандарт.

Експертите дават за пример САЩ, Австрия, Германия и Австралия, където има институции, които са сертификационни центрове и гарантират квалификацията на фирмите. В България на този етап всеки, който премине една квалификация от три месеца към частен учебен център за възобновяеми енергийни източници, вече може да прави централи до 1 мегават, което поставя качеството на изпълнените проекти под голямо съмнение.

Read More

6 по-малко известни ползи на слънчевата енергия

Слънчевата енергия е неограничен възобновяем източник на енергия, който не произвежда емисии на CO2 или други газове, тъй като не консумира гориво и не изисква други ресурси, като вода или вятър. Това е един аспект, който го прави една от най-интересните системи за производство на енергия от гледна точка на околната среда. Има и други ползи от слънчевата енергия, които не са толкова очевидни, но са също толкова важни при избора на една или друга система.

Нулеви разходи за производство на енергия

Слънчевата енергия не изисква външно захранване, за да работи, така че нейните разходи за поддръжка и производство на енергия са практически нулеви. Единствената инвестиция, свързана с използването на слънчева енергия, е производството и инсталирането на компонентите.

По-малко загуба на енергия при транспортиране на дълги разстояния

Загубите по време на транспортиране и разпределение на енергия се увеличават с разстоянието между производствените и снабдителните точки. Въпреки че тези загуби не са много големи, те оказват влияние върху работата на инсталацията в гъсто населени райони. От друга страна, с индивидуалното монтиране на фотоволтаични панели на покривите, разстоянията се намаляват драстично, увеличавайки ефективността на електрическата система.

Гъвкава инсталация

Фотоволтаичните панели могат да бъдат инсталирани почти навсякъде. Този аспект, заедно с модулността и гъвкавостта на системата, улеснява инсталирането на малки слънчеви проекти с допълнителното предимство, че инсталацията може да бъде разширена в зависимост от нуждите във всеки един момент. Но най-интересното предимство е възможността за предоставяне на електроенергия на отдалечени места , където разходите за инсталиране на електрически разпределителни линии са твърде високи или неосъществими.

Производството на енергия съвпада с времето на максимално търсене

Периодите с най-голямо потребление на енергия са концентрирани във времевите интервали между 11:00 и 16:00 часа и в по-малка степен от 20:00 до 23:00 часа. В системи, базирани на постоянното производство на енергия от електроцентрали, цената на енергията рязко се увеличава по време на пиково търсене. Със слънчевата енергия, от друга страна, производството на енергия достига своя максимум през периода на деня, когато търсенето е най-голямо. Всъщност на пазарите на електроенергия с мащабно производство на слънчева енергия, допълнителното снабдяване с енергия през пиковите часове може да намали цените на електроенергията  през среднодневните часови периоди до нива, подобни на тези в нощните часове.

Подобрена сигурност на електропреносната мрежа

Това е важна полза, която има пряко въздействие върху ефективността на електропреносната мрежа в случай на често срещаните проблеми на прекъсванията и спадовете на напрежението. Възможността за въвеждане на слънчева енергия от хиляди или дори милиони отделни центрове за производство на енергия подобрява сигурността на електропреносната мрежа срещу претоварване или пожари в трансформаторни подстанции.

Икономическо въздействие

Повечето от разходите на системата идват от инсталирането на самите слънчеви панели, което насърчава създаването на местни работни места, а това от своя страна води до положително въздействие върху икономиката в района.

Read More

Инж. Веселин Тодоров с интервю за сп. Енергийна ефективност

Препоръчвам преди финалния избор на изпълнител, инвеститорът да се запознае с проектите реализирани от него

инж. Веселин Тодоров, член на Българска соларна асоциация


Инж. Тодоров, бихте ли споделили с професионалната ни аудитория какви са съвременните тенденции при фотоволтаичните възобновяеми източници на енергия?

Предвид големите очаквания за намаляване на въглеродните емисии, възобновяемите източници на енергия и в частност фотоволтаичните централи бележат ръст и скок в развитието си.

Преди пандемията, предизвикана от вируса COVID-19 бяхме свидетели на най-ниските цени за фотоволтаични модули, което доведе до големия ръст на нови инсталации и проекти в областта. От друга страна Парижкото споразумение, ангажиментите към европартньорите ни и Зелената сделка допълнително засилват обществения интерес и фокус върху възобновяемите източници на енергия.

Към днешна дата наблюдаваме ръст на цената на модулите предвид глобалния ръст на ключови суровини, необходими за производството на панелите, но въпреки това технологията остава достъпна за обикновения гражданин. Наблюдава се също така висок интерес от страна на бизнеса. Все повече собственици на компании осъзнават, че за да станат част от кръгова и чиста икономика е необходимо да инвестират в своята енергийна независимост. В допълнение на това високите цени на електроенергия на енергийната борса спомагат за развитието на ВЕИ и реализация на множество инсталации за производство и покриване на собствените нужди.

Напоследък се наблюдава отново засилен интерес към инвестиции в соларни инсталации. Какви са реалните ползи за бизнеса от използването им?

Генерирането на собствено електричество означава, че бизнесът може да използва по-малко от доставчика на комунални услуги. Това би довело до спестяване от разходите за енергия. Освен това дава възможност за генериране на допълнителни доходи от продаването на неизползваната електроенергия, която се генерира.

Предвидимостта е един от големите плюсове на соларните инсталации. Както знаем движението на слънцето и слънцестоенето са константа. Това прави производството на енергия сравнително постоянно и предвидимо. Така можем да организираме бизнеса си спрямо пиковото производство на енергия и да постигнем максимална оптимизация и баланс в товаровия график на предприятието. Търсенето на енергия има тенденция да бъде по-високо в периода от 11:00 до 16:00 часа и след това рано вечерта. Естествено, това е периодът, когато цената на електроенергията достига връх. През тези часове слънчевата енергия достига максималния си производствен капацитет.

Постоянната и фиксирана цена на електроенергия, получена от фотоволтаична инсталация. Практически всеки, който инвестира в соларна инсталация получава завършен продукт на определена предварително договорена фиксирана цена. Т. е. с годините цената на електроенергията, получена от инсталацията ще бъде фиксирана за 1kW спрямо началната инвестиция и спрямо пазара. Така бизнеса няма да се влияе от постоянно покачващата се и променящата се цена на енергийната борса и ще гарантира не само своята стабилност, но и конкурентност на продуктите си.

Произведената по това време електроенергия има по-висока стойност, отколкото ако е генерирана през нощта. С допълнителното влагане на електроенергия от слънчевата енергия цените в тези времеви рамки могат да бъдат намалени до ниво, близко до тези на нощните часове.

Част от енергията, около 3-5%, се губи по време на преноса и разпределението. Колкото по-дълги са разстоянията между производствените и снабдителните точки, толкова повече енергия се губи. Тези загуби може да не изглеждат значителни, но те могат да повлияят на производителността на инсталацията в региони с висока гъстота на населението. Наличието на слънчеви панели на покрива или в двора значително намалява това разстояние, поради което увеличава ефективността на получаваната енергия. Мрежата е по-малко уязвима от прекъсвания, ако има много електроцентрали, които са разпръснати. Това подобрява сигурността на мрежата в случай на претоварване, природни или причинени от човека бедствия.

На какво трябва да обърне внимание бъдещият инвеститор? На какви критерии е необходимо да отговори изпълнителят, така че да са гарантирани бъдещи ползи от проекта?

Едно от най-важните неща е инвеститорът да се насочи към правилния партньор, който да го преведе през целия път – както административен така и през инсталационния. В нашето законодателство все още има много пропуски, за които ако не бъдат взети навреме мерки от страна на държавата, не само ще доведат до отлив, но и ще забавят развитието на сектора. Именно поради тази причина все повече и повече се наблюдава търсенето на готови проекти с издадени ефективни разрешения за строеж.

Може би една от добрите практики е преди финалния избора на изпълнител, инвеститорът да се запознае с реализираните проекти на изпълнителя. Покрай бума в сектора се появиха доста фирми, които са нелоялни и целта им е да се доберат до финансовите средства. Затова аз горещо препоръчвам при подбор, инвеститорът да търси доказан и партньор, член на браншовите организации в сектора, като Българска соларна асоциация например.

Как производството на електроенергия от слънцето намалят емисиите на СО2 и трайно съхранява природните ресурси на планетата?

Слънчевата енергия се получава от слънчевата радиация, която може да се преобразува в електричество или топлина. Тя е свободно достъпна и благодарение на технологичния напредък вече можем да използваме още повече слънчевата енергия.

Слънчевата енергия има най-малко отрицателно въздействие върху околната среда в сравнение с всеки друг енергиен източник. Тя не произвежда парникови газове и не замърсява водата. Също така изисква много малко вода за поддръжката си, за разлика от атомните електроцентрали например, които се нуждаят от 20 пъти повече вода. Производството на слънчева енергия не създава никакъв шум, което е основна полза, тъй като много слънчеви инсталации са в градски райони, като например битови слънчеви панели.

Къде е мястото на България на карта за соларна енергетиката в Европа?

Въпреки положителните тенденции България е на около 15-то място като брой инсталирани централи в Европа. Като цяло страна ни не се представя много добре, тъй като зелената енергия покрива много малък процент от общата енергия, която използваме. Очакването от зелената сделка и поетите ангажименти за намаляване на въглеродни емисии до 2050 година е да достигнем 55%.

Едно от важните неща, които трябва да отбележим е, че България разполага с много добре подготвен набор от кадри, който освен, че се развива на местно ниво е и отговорен до голяма степен за успешната реализация на големи европейски проекти. Голяма част от наши фирми инсталатори работят в Европа, като участват в множество европейски соларни инсталации. Това донякъде оформя голям брой добре квалифициран и специализиран технически персонал, който като човешки ресурс може да бъде използван за полагането на основите на технологично развитие на страната.

От друга страна, България е изправена пред предизвикателството да затвори или модернизира своите високо емисионни централи за производство на ел. енергия. Този процес със сигурност ще повлияе положително на сектора като увеличи броя на соларните инсталации. Пример за това е обявеното преди месец намерение на една от българските ТЕЦ да инвестира в изграждането на голям соларен парк на нейна територия, като процес на декарбонизация.

Относно малките централи аз смятам, че те са средството, с което България ще се издигне към горните позиции в Европейските класации за ВЕИ. Ако вземем за пример немския модел там именно с много на брой малки централи, обезпечаващи консумацията на обикновенния гражданин и инсталирани на местата на консумация бяха спестени на потребителите през последните години над 820 млн евро в разходи за електроенергия. Дори в момента за да се инсталира там малка централа е необходимо само уведомление до компетентните органи, докато тук в България трябва да минем през дългия административен път за изваждане на разрешение за строеж.

На дневен ред идва Зелената сделка и Планът за възстановяване и устойчивост от COVID. Там има огромен финансов ресурс за стимулиране и изграждане на малки инсталации. Смятам, че този ресурс не бива да бъде пренебрегнат или опорочен. Трябва да го използваме максимално ефективно и разумно, за да може да се осигури лек и неусетен преход от твърди горива към зелени източници на енергия.

Дългият път на преминаването към чиста и кръгова икономика ще бъде труден за нас, но не невъзможен. Затова аз смятам, че институции, държава, бизнес, браншови асоциации и общество трябва да се обединим към обща рамкова стратегия, която да е движещата сила в следващите 20-30 години.

Read More

Инж. Веселин Тодоров: Бизнесът и браншовите организации са готови да съдействат на държавата за изграждане на устойчива стратегия за развитие на ВЕИ

Новият план за възстановяване предвижда над милиард и половина безвъзмездни европейски средства за нисковъглеродна енергетика. Голяма част от средствата са предвидени за финансиране на нови възобновяеми електроцентрали с батерии за съхранение на произведения ток, а сумите за слънчеви покриви на домакинствата са увеличени значително.

„В новата версия на плана за възстановяване са поставени ключови цели за развитието на енергетиката и в частност ВЕИ. Експертите от бранша отчитаме това като положително развитие спрямо предишните версии на документа. Все още обаче има съществени проблеми, които могат да бъдат значителна пречка в реализацията на поставените цели. За да бъдат изпълнени е необходимо правителството да променя закони и наредби, които са морално остарели и се явяват сериозна пречка при реализацията на проектите“, коментира инж. Веселин Тодоров – експерт с дългогодишен опит, член на Българска соларна асоциация, Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Клуб на отбранителната индустрия.

С увеличението на средствата за финансиране на проекти, свързани с възобновяеми източници на енергия, в България нараства проблемът с инсталаторите на фотоволтаични централи. Експертите алармират за това, че на пазара се появяват все повече нови фирми, които не притежават необходимите знания и компетенции за тяхната реализация.

„Изграждането на ВЕИ като тенденция ще се развива все повече. Интересът е голям, а с него идва и проблемът с появата на много нови фирми, които не притежават необходимите знания и опит за качествено изпълнение на проектите. Необходимо е да бъдат взети мерки и да се създадат ясно установени правила и норми, които ще гарантират, че средствата, дадени от Европейския съюз ще отидат по предназначение, а няма да бъдат усвоявани по друг начин. Бизнесът и браншовите организации имат готовност да съдействат на правителството за изграждане на ясна, прозрачна, работеща и устойчива стратегия за развитие на ВЕИ, за да спазим поетите ангажименти от Европейския съюз“, коментира още инж. Веселин Тодоров.

Енергийната трансформация значително увеличава темповете си на развитие в цяла Европа през последните години. Отделни хора, общности, малки бизнеси, градове и местни власти вече са тръгнали в посоката на енергийната промяна. Те повишават производството на собствена възобновяема енергия и така ускоряват преминаването към децентрализирана система. Целта е да се появят много на брой малки фотоволтаични централи за собствени нужди или за продажба в мрежата, като по този начин се постигне енергийна независимост.

Read More

Българската соларна асоциация ще обжалва обявената от КЕВР цена за ВЕИ

Като цяло България се движи добре по пътя на зеления преход. В класацията на страните от ЕС гоним 15-о място. Стремежът ни е до 2050 г. енергията от ВЕИ (възобновяеми източници) да достигне 55% от общата. Най-голямата полза от това ще бъде намаляването на въглеродните емисии и дишането на по-чист въздух, както и постигане на енергийна независимост, обясни пред Радио София инж. Веселин Тодоров – активен член на Българската соларна асоциация, специалист с дългогодишен опит в областта на енергетиката и възобновяемите източници на енергия с десетки успешно реализирани проекти.

Стимулът обаче, който държавата административно и финансово отправя към инвеститорите, е много малък или липсва, подчерта специалистът, коментирайки обявените от КЕВР на 1 юли нови цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. С решението си държавният регулаторен орган намалява тези цени с 20 процента.

На фона на поскъпналите суровини в соларната индустрия новите по-ниски цени ще премахнат у инвеститорите всякакво желание за малки централи до 30 kW, допълни Тодоров.

Той разясни и сложните и тежки административни изисквания у нас, които не насърчават прилагането на фотоволтаични панели на сградите.

За промените в тази област е нужна само воля на законотворците и институциите.

Чуйте целия разговор с инж. Веселин Тодоров.

 

Read More

“ВВТ Инженеринг” в новия брой на сп. Строители

През последните години бизнесът проявява все по-голям интерес към възо­бновяемите източници на енергия. “Все още обаче съществува грешното разбиране, че фотоволтаиците нямат достатъчно капацитет, за да захранват бизнеса и инвестицията се изплаща по-бавно”, споделят опита си представители на ВВТ Инженеринг.

Има различни механизми, които позволяват инсталацията да се изплати бързо и технологията да може да бъде развита в максимална употреба на бизнеса. Инвестицията се изплаща средно за между 3 и 5 години, а след това спестява много разходи за електрическа енергия. Друг тип стимул за инвестиране е т.нар. преференция за изграждане на централи до 30 киловата. Бизнесът получава фиксирана цена за изкупуване на енергия, която продава на държавата и съответно с полученото възнаграждение може да покрива нуждите си за електроенергия. Този модел обаче не е много ефективен, тъй като във времето тенденцията показва, че електрическата енергия ще се покачва. Трябва да се има предвид, че цената бележи ръст с около 11% през последните години. В този смисъл, за бизнеса е по-изгодно да използва енергията от фотоволтаиците за свои нужди в дългосрочен план.

Друго предимство е, че фотоволтаиците са една предвидима технология. Използвайки метеорологичните данни през последните години, могат да бъдат направени прогнози за следващите до 5 години. Те ще покажат как ще се развие и каква енергия ще получи съответната централа от слънчева светлина. Не бива да подминаваме и факта, че фотоволтаиците дават относително голям процент енергийна независимост на обекта, тъй като той вече е самостоятелен. Енергията, която консумира се произвежда от самата сграда и практически се избягват допълнителните такси и разходи, свързани с пренос и заплащане на електрическа енергия за дадената сграда.

Read More

“ВВТ Инженеринг” в новия брой на сп. Енергия

Възобновяемата енергия през последните години се налага като сфера в енергетиката и вече e едно от задължителните неща в нашето ежедневие. Причината за това е, че трябва да се намалят вредните емисии от въглерод. Именно затова възобновяемите източници на енергия набират все по-голяма сила в световната икономика и енергетиката.

Енергийната трансформация значително увеличава темповете си на развитие в цяла Европа през последните години. Отделни хора, общности, малки бизнеси, градове и местни власти вече са тръгнали в посоката на енергийната промяна. Те повишават производството на собствена възобновяема енергия и така ускоряват преминаването към децентрализирана система. Целта е да се появят много на брой малки фотоволтаични централи за собствени нужди и/или за продажба в мрежата, като по този начин се постигне енергийна независимост. Именно поради тази причина в така наречената „Зелена сделка“ и в следващия програмен период, Европейската комисия залага на енергийно ефективните сгради.

Тенденциите сочат, че все повече бизнеса и обществото оценяват ползите, които дават възобновяемите източници на енергия, макар и темата все още да не е придобила много широка популярност в България. Въпреки това, според статистиката през последната година в страна ни има рекорден ръст на брой пуснати инсталации в сравнение с предишни години. Това показва, че бизнесите, които не са засегнати от COVID кризата се ориентират към енергийна независимост и инвестиции.

Все по-голям интерес проявяват и физически лица, които имат спестявания и искат да инвестират в изграждане на фотоволтаични паркове и централи. Причината за това е, че такъв тип инвестиция се изплаща по-бързо от инвестиция в недвижим имот. Все повече хора осъзнават това и пренасочват своите средства към възобновяемите източници на енергия.

ВВТ Инженеринг за сп. Енергия, брой 3 / 2021

Read More

Инж. Веселин Тодоров гостува в предаването “100% будни” по БНТ

Какво е възобновяема енергия и защо темата за нея е толкова актуална в момента? Възобновяемите източници на енергия – това беше темата на разговор в студиото на “100% будни” със специалиста с дългогодишен опит в областта на енергетиката – инж. Веселин Тодоров, собственик на компания и член на Българската соларна асоциация.

Гледайте записа от предаването в сайта на БНТ>>

Read More

Инж. Веселин Тодоров гостува в “Бизнес старт” по Bloomberg TV Bulgaria

Преди дни се състоя обществено обсъждане за преференциалните цени на електроенергията, която е произведена от ВЕИ-та с инсталирана мощност, по-малка от 500 kW. Това стана ясно по време на разговора на инж. Веселин Тодоров, член на Българска соларна асоциация, с водещия на предаването „Бизнес старт“ Христо Николов. 

„По време на срещата станахме свидетели на режисирано обсъждане. Соларната асоциация заяви, че заложената цена в момента от 160 лв. за мегават за централи до 30 kW е абсурдна“, каза инженер Тодоров.

„В доклада за проекторешение е взета стойност от Института Франкофер от 2019 г., която не кореспондира с настоящите поскъпвания в материалите за изграждането на една малка централа“, посочи още той. 

Гостът коментира и темата за фотоволтаичните панели, които от юни до декември миналата година бяха със стабилни цени. От декември насам цените на суровините скочиха драстично.

„Металът скочи с близо 120% към днешна дата, а медта – с 25–30%,“ каза инженерът. „Всичко това е породено от пандемията и влиянието на ковид върху икономиката,“ допълни той.

„Една малка централа има 10-20% оскъпяване от януари до този момент. Средните цени, които за 2020 г. бяха около 32 хил. лева, сега варират до 45 хил. лева. В този случай говорим за китайско оборудване, тъй като България не е производител на фотоволтаични модули или инвентори. Основно внасяме от Китай, но има и други производители като Германия и Турция, които са конкуренти на пазара,“ уточни Тодоров.

Гостът също така коментира проблемите, свързани с нивото на инвестиционните разходи и с ниската норма на възвращаемост. 

„У нас са заложени 7% възвращаемост, което кара чуждите инвеститори да си мислят, че ние нямаме желание да поемаме ангажименти към европейските ни партньори или имаме много фотоволтаици в енергийната ни структура“, съобщи Тодоров.

„Трябва да се има предвид, че назрява друг голям проблем – изваждането на нашите централи, които работят на въглища. Това ще доведе до срив на енергийната ни система или до закупуване на външна електроенергия“, коментира гостът. 

Според инж. Тодоров трябва да разчитаме малките централи да заместят големи енергийни ресурси. Европейската тенденция показва, че децентрализацията на енергийната инфраструктура е добър механизъм за компенсиране на големите мощности. 

Запис от предаването можете да гледате в сайта на Bloomberg TV Bulgaria>>